Feb 3, 2004, 7:19 PM

Огън

  Poetry
1.8K 0 3
Замислена пред камината седя.
Тя ми се усмихва, и аз и се усмихвам.
Буен огън гори,
нищо не скъпи.
Едно дърво си отиде,изгоря.
И се питам аз сега:
Така ли си отива и човешката душа?

Толкова буйна и гореща
като мимолетна среща.

Подскачат пламъчета весели.
Спомени навяват те.
Но защо и те се скриват?
Дали не се измориха от палавата си игра?
Огънят угасва.
Остават само думите:
            Човеко,
                   живей сега!
             Живей,докато си жив!
  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава All rights reserved.

Comments

Comments

  • да бе да.
  • Мирчето, не е задължително да се римува, но трябва да има поне елементарен ритъм, иначе идеята бива умъртвена от трудността на четенето.
  • За жалост като че ли само замисъла. Изпълнението не е на много високо ниво, но въпреки това се отнасям положително към стихотворението, нещо като кредит на доверие, който се надявам да се изплати с още творби с все по добро изпълнение, защото виждам потенциал в авторката. Мирослава, потенциала го имаш - развий го. Това става с писане, писане и пак писане. Но обръщай внимание и на стила, не е най-важното но лошия стил разваля замисъла. Всяко произведение е сплав от идея и изпълнение, като и двете са еднакво важни, но вторият компонент се развива с практика, а първия или го имаш или го нямаш - ти го имаш.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...