Огън
Огън
Горя!
Капки кристална вода
стичат се бавно надолу
покрай моето лице,
а оттам по шията...
Горя!
Вдига се пара около мен, а
сърцето бие на бързи обороти –
безумно те иска,
но разумът не дава.
Горя!
А разумът,
така безмилостен с мен,
не пречи на фантазията, която
изгарящо докосва ме отвътре...
Горя!
При мисълта за...
нежния допир на устните ни,
топлината, излъчваща тялото ти,
сладкия вкус на кожата ти...
Горя!
Сърцето в мен бушува,
не ми дава миг покой,
но разумни нека бъдем,
за да избегнем ненужните беди.
Йоана Р. Николова
24.07.2010г.
(00:27)
(за Деян Л. Иванов)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Николова Все права защищены
