22.09.2010 г., 21:58

Огън

1.7K 0 4

Огън

 

Горя!

Капки кристална вода 

стичат се бавно надолу 

покрай моето лице,

 а оттам по шията... 


Горя! 

Вдига се пара около мен, а 

сърцето бие на бързи обороти – 

безумно те иска, 

но разумът не дава. 


Горя! 

А разумът, 

така безмилостен с мен, 

не пречи на фантазията, която 

изгарящо докосва ме отвътре... 


Горя! 

При мисълта за... 

нежния допир на устните ни, 

топлината, излъчваща тялото ти, 

сладкия вкус на кожата ти... 


Горя! 

Сърцето в мен бушува, 

не ми дава миг покой, 

но разумни нека бъдем, 

за да избегнем ненужните беди. 


Йоана Р. Николова

24.07.2010г.

(00:27)


(за Деян Л. Иванов)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...