24 июл. 2012 г., 21:42

Огън и лед

1K 0 1

Какво е да се срещнат в миг огън и лед?

Кой би надделял в тази стихия от искри и блестящи кристали?

Аз ли, която пламтя в ярка, ослепителна светлина навред,

или ти, студено дихание на идваща зима, което в нощта са създали.

Затварям очи и пред мен застава образът ти, озарен в бледо сияние,

протягам бавно ръце към теб, но ти изчезваш с вятъра устремен,

изричам твоето име, но ответ не намирам, само едно тягостно мълчание,

една потръпваща в мен самота като затворник, попаднал в плен.

Не искам да чувствам, не искам да знам кога е ден и кога нощ,

беглец без посока, без надежда за спасение, скитник в тъмнината,

търсещ утеха в океан от отчаяние, лутащ се изгубен, без помощ.

Но каквото и да става, аз ще запазя онази искра, топлеща моето сърце,

и тази искра някой ден отново ще пробуди пожара заспал,

ще видя изгрева нов, окъпващ в преливащи багри безкрайното небе

и без страх отново криле ще разперя над необятното море.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...