24.07.2012 г., 21:42

Огън и лед

996 0 1

Какво е да се срещнат в миг огън и лед?

Кой би надделял в тази стихия от искри и блестящи кристали?

Аз ли, която пламтя в ярка, ослепителна светлина навред,

или ти, студено дихание на идваща зима, което в нощта са създали.

Затварям очи и пред мен застава образът ти, озарен в бледо сияние,

протягам бавно ръце към теб, но ти изчезваш с вятъра устремен,

изричам твоето име, но ответ не намирам, само едно тягостно мълчание,

една потръпваща в мен самота като затворник, попаднал в плен.

Не искам да чувствам, не искам да знам кога е ден и кога нощ,

беглец без посока, без надежда за спасение, скитник в тъмнината,

търсещ утеха в океан от отчаяние, лутащ се изгубен, без помощ.

Но каквото и да става, аз ще запазя онази искра, топлеща моето сърце,

и тази искра някой ден отново ще пробуди пожара заспал,

ще видя изгрева нов, окъпващ в преливащи багри безкрайното небе

и без страх отново криле ще разперя над необятното море.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...