Какво е да се срещнат в миг огън и лед?

Кой би надделял в тази стихия от искри и блестящи кристали?

Аз ли, която пламтя в ярка, ослепителна светлина навред,

или ти, студено дихание на идваща зима, което в нощта са създали.

Затварям очи и пред мен застава образът ти, озарен в бледо сияние,

протягам бавно ръце към теб, но ти изчезваш с вятъра устремен,

изричам твоето име, но ответ не намирам, само едно тягостно мълчание,

една потръпваща в мен самота като затворник, попаднал в плен.

Не искам да чувствам, не искам да знам кога е ден и кога нощ,

беглец без посока, без надежда за спасение, скитник в тъмнината,

търсещ утеха в океан от отчаяние, лутащ се изгубен, без помощ.

Но каквото и да става, аз ще запазя онази искра, топлеща моето сърце,

и тази искра някой ден отново ще пробуди пожара заспал,

ще видя изгрева нов, окъпващ в преливащи багри безкрайното небе

и без страх отново криле ще разперя над необятното море.