Топчица огън и кълбище лед,
срещата яростна какво ще роди?
Огънят знае къде да гори
и нека! Точно там я боли!

Огънят се пали, ледът се топи
и ще я смачка, но нека боли!
Ледът слиза долу, главата гори,
ледът ще се спука - коварен, раним.

И ето - огънят се опари и изгоря
в средата им - спойка от лава и дим,
над главата им - облаци влага -
излишък далечен, едва поносим.

Долу в горещата муза сме ние.
Не знаем тлеем ли или горим,
истината нека пак да се скрие
и за последен път да "сгрешим".

За последно, отново, насън,
долу, в познатата нова земя,
споени от огън, сковани от лед,
ще крещим ли, или ще мълчим?