Огън и вода
1.1K
0
0
Като вулкан е моето сърце сега...
Как чака то дъжда.
Дъждът се крие в твоето сърце прозрачно,
търсейки ключа за него, вън е още мрачно.
Чакам пушека да утихне
и дъжда да го разсее.
Отключиш ли своето сърце,
ясно ще бъде нашето небе.
Кристалните ти дъждовни капки
как мрака над мен озаряват
и със щастие те пак ме даряват.
Не зная как във моя живот се появи
и със възможността да обичам ме дари.
Без теб на вечна мъка бях обречен
и не знаех, че животът не е лесен.
Но ето, че ти се появи
и със устни топли ме дари.
Дъждецът чудесен нек се лее,
за да научи сърцето ми да копнее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добрин Колев Все права защищены
