Като вулкан е моето сърце сега...

Как чака то дъжда.

Дъждът се крие в твоето сърце прозрачно,

търсейки ключа за него, вън е още мрачно.

Чакам пушека да утихне

и дъжда да го разсее.

Отключиш ли своето сърце,

ясно ще бъде нашето небе.

Кристалните ти дъждовни капки

как мрака над мен озаряват

и със щастие те пак ме даряват.

Не зная как във моя живот се появи

и със възможността да обичам ме дари.

Без теб на вечна мъка бях обречен

и не знаех, че животът не е лесен.

Но ето, че ти се появи

и със устни топли ме дари.

Дъждецът чудесен нек се лее,

за да научи сърцето ми да копнее.