Огън и вода
1.1K
0
0
Като вулкан е моето сърце сега...
Как чака то дъжда.
Дъждът се крие в твоето сърце прозрачно,
търсейки ключа за него, вън е още мрачно.
Чакам пушека да утихне
и дъжда да го разсее.
Отключиш ли своето сърце,
ясно ще бъде нашето небе.
Кристалните ти дъждовни капки
как мрака над мен озаряват
и със щастие те пак ме даряват.
Не зная как във моя живот се появи
и със възможността да обичам ме дари.
Без теб на вечна мъка бях обречен
и не знаех, че животът не е лесен.
Но ето, че ти се появи
и със устни топли ме дари.
Дъждецът чудесен нек се лее,
за да научи сърцето ми да копнее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добрин Колев Всички права запазени
