19 нояб. 2020 г., 11:40

Огън в океана

2K 2 3

Огън в океана

 

Мен обичай,

мен прегръщай,

мен наричай своя ден.

Мен обичай,

мен прегръщай,

в мен обличай своя ден.

Теб обичам,

теб прегръщам,

теб намирам в този ден.

Теб обичам,

теб прегръщам,

теб копнея вместо мен.

Пак попитай

колко рано

сутрин мисля все за теб.

Аз мечтая твоя образ

всяка вечер, всеки ден.

Вече нощ е,

мрачна, вълча.

Пак живееш вместо мен.

 

Ела при мен, мой огън,

за глътка въздух кратка

и прегърни за спомен

сълзите още малки.

Задръж мечта сиротна

за глътка въздух кратка

и подари живот на

сълзите страшно малки.

Попитай колко дълго

без тях ще оцелея.

Налей в сърцето глътка,

душата му запей я.

Попитай колко дълго

без теб ще оцелея.

Налей в сърцето глътка,

душата му запей я.

 

Океан от цвят,

без теб да се намеря?

Попитай колко дълго

без теб ще бъда фея.

 

Мен обичай,

мен прегръщай,

мен наричай своя ден.

Мен обичай,

мен прегръщай,

в мен обличай своя ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Flames in the ocean

Мен обичай,
мен прегръщай,
мен наричай своя ден.
Мен обичай,
мен прегръщай, ...
1.8K 1 1

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...