Огънят на живота
648
0
1
Не може лесно да забравиш
онази късната, последната Любов,
безкрайно трудно е да се откажеш
от този последен звезден благослов.
И сняг посипва ти Душата,
обледенява всеки дъх на нежност,
безпомощни - замръзват и крилата,
простили се със своята вечност.
Ръцете ти я стискат до премала,
сърцето - не иска да я пусне,
Душата стене тихо - отмаляла,
самотни и сухи, тъгуват и устните.
И вяло мъждука на живота ти огънят,
бавно и сиво минават ти дните;
мръзне и се заледява в сърцето ти споменът,
като затрупано от сняг подранило кокиче.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Иванова Все права защищены
