Chernogled (Мартин Йорданов)
17 26
31 июл. 2010 г., 21:03

Окото на мрака 

  Поэзия » Другая
1014 0 5


Луната - окото на мрака,
мъртвешки бледа, ме гледа и сякаш
застинала чака, самотна и горда,
       на чело на бляскава орда...

В комините вятърът свири акорди,
душите без форми пригласят във хор
и бодро тактуват дъждовните капки
             сълзите на слепия бог.
Ала шок! Грамотевичен нокът от ток
раздира небето дълбоко до кост,
луната немее, душите пищят,
а боговете не смеят да ги защитят.
Стихии бушуват, вилнеят, рушат,
стихии творят и заливат със смърт,
а отвъд небесата страшният съд
е осъдил земята на вечна скръб.
На вечна мъка, печал и тъга,
        на вечен мрак и светла луна.

© Мартин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрав и от мен!Не съжалявай за финала,така си го почувствал-така си го създал...Прекрасен е стиха ти...
  • Благодаря за коментарите на всички, по принцип не пиша стихове това е един от малкото ми опити, колкото до последните редове верно са си зле ама супер много време се чудих как да го завърша и само тва измислих.Аз също го осещам, че си е плоско някакво ама карай другият път ще се постарая повече
  • !!!
  • Е Чер-и, та ти и стихове пишеш?! Много образно, точно в твой стил, като парчетата ти... категорично. Браво!
  • ей тва неможах да го превърна в трак и си остана така, от преди година е горе долу
Предложения
: ??:??