Луната - окото на мрака,
мъртвешки бледа, ме гледа и сякаш
застинала чака, самотна и горда,
на чело на бляскава орда...
В комините вятърът свири акорди,
душите без форми пригласят във хор
и бодро тактуват дъждовните капки
сълзите на слепия бог.
Ала шок! Грамотевичен нокът от ток
раздира небето дълбоко до кост,
луната немее, душите пищят,
а боговете не смеят да ги защитят. ...