31 jul 2010, 21:03

Окото на мрака

Poesía » Otra

1.3K 0 5

Луната - окото на мрака,
мъртвешки бледа, ме гледа и сякаш
застинала чака, самотна и горда,
       на чело на бляскава орда...

В комините вятърът свири акорди,
душите без форми пригласят във хор
и бодро тактуват дъждовните капки
             сълзите на слепия бог.
Ала шок! Грамотевичен нокът от ток
раздира небето дълбоко до кост,
луната немее, душите пищят,
а боговете не смеят да ги защитят.
Стихии бушуват, вилнеят, рушат,
стихии творят и заливат със смърт,
а отвъд небесата страшният съд
е осъдил земята на вечна скръб.
На вечна мъка, печал и тъга,
        на вечен мрак и светла луна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

CuaHue-B-Mpaka (Даниела Василева)

Поздрав и от мен!Не съжалявай за финала,така си го почувствал-така си го създал...Прекрасен е стиха ти...

2010-07-31T22:47:43+03:00
Chernogled (Мартин Йорданов)

Благодаря за коментарите на всички, по принцип не пиша стихове това е един от малкото ми опити, колкото до последните редове верно са си зле ама супер много време се чудих как да го завърша и само тва измислих.Аз също го осещам, че си е плоско някакво ама карай другият път ще се постарая повече

2010-07-31T21:50:45+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2010-07-31T21:32:13+03:00
stel88 (Стеляна)

Е Чер-и, та ти и стихове пишеш?! Много образно, точно в твой стил, като парчетата ти... категорично. Браво!

2010-07-31T21:28:27+03:00
Chernogled (Мартин Йорданов)

ей тва неможах да го превърна в трак и си остана така, от преди година е горе долу

2010-07-31T21:14:32+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9