13 мая 2009 г., 01:17

Окови

788 0 0

Не мога така по средата

на твоя и моя свят,

да разчитам на безвремието

на съдбата.

Ще бъда тук и там,

в началото и края.

Само за тебе ще бъда две,

едната лоша, другата добра.

Ще се страхувам

и ще съм смела,

ще хапя и ще плача,

стига на теб да ти харесва.

Но умре ли в мене всичко,

не ме чакай кротко у дома.

Аз ще съм някъде навън

да диря свобода.

Ти си моята окова,

но всеки някой ден

оковите си изоставя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....