Окови

Не мога така по средата

на твоя и моя свят,

да разчитам на безвремието

на съдбата.

Ще бъда тук и там,

в началото и края.

Само за тебе ще бъда две,

едната лоша, другата добра.

Ще се страхувам

и ще съм смела,

ще хапя и ще плача,

стига на теб да ти харесва.

Но умре ли в мене всичко,

не ме чакай кротко у дома.

Аз ще съм някъде навън

да диря свобода.

Ти си моята окова,

но всеки някой ден

оковите си изоставя...