13.05.2009 г., 1:17

Окови

789 0 0

Не мога така по средата

на твоя и моя свят,

да разчитам на безвремието

на съдбата.

Ще бъда тук и там,

в началото и края.

Само за тебе ще бъда две,

едната лоша, другата добра.

Ще се страхувам

и ще съм смела,

ще хапя и ще плача,

стига на теб да ти харесва.

Но умре ли в мене всичко,

не ме чакай кротко у дома.

Аз ще съм някъде навън

да диря свобода.

Ти си моята окова,

но всеки някой ден

оковите си изоставя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...