15 мар. 2006 г., 22:36

Октоподната нощ

839 0 10
Започва нощта.
Влиза навсякъде.
Октоподната нощ всяка вечер.
Светофарите прежълтяват.
Пияните полудяват.
Светофарена нощ в моя ум.
Моля се на онзи просяк.
- Дай ми нещо,нещо ми, дай!
Просякът строго ме гледа.
Мисли си,че съм крадец.
И е прав да си мисли така.
Нямам оръжие за октоподи.
Искам му една глътка
и просто...да не съм сам.
Просякът ме гони и псува.
Светофарена нощ без добро.
Прибирам се с нищо в дома си.
Само в джоба ми-малко зло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не бях чела този стих.
    "Светофарите прежълтяват.
    Пияните полудяват"
    Няма нужда от коментарЧУДЕСЕН Е!
    Браво!Много е истински!
  • Знаете ли,понякога ми е някак неудобно да чувам такива хубави думи за текстовете си.Не знам точно откъде идва това неудобство.Благодаря ви!Благодаря и за вашите текстове,които чета с удоволствие почти всеки ден!Старият Ханк ви желае радост!
  • Октоподната нощ....Много е въздействащо....
  • Тези светофари те вдъхновяват
  • Интересен стил ...допада ми, цялата лудост в този стих е много подходяща за света навън

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...