15.03.2006 г., 22:36

Октоподната нощ

833 0 10
Започва нощта.
Влиза навсякъде.
Октоподната нощ всяка вечер.
Светофарите прежълтяват.
Пияните полудяват.
Светофарена нощ в моя ум.
Моля се на онзи просяк.
- Дай ми нещо,нещо ми, дай!
Просякът строго ме гледа.
Мисли си,че съм крадец.
И е прав да си мисли така.
Нямам оръжие за октоподи.
Искам му една глътка
и просто...да не съм сам.
Просякът ме гони и псува.
Светофарена нощ без добро.
Прибирам се с нищо в дома си.
Само в джоба ми-малко зло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не бях чела този стих.
    "Светофарите прежълтяват.
    Пияните полудяват"
    Няма нужда от коментарЧУДЕСЕН Е!
    Браво!Много е истински!
  • Знаете ли,понякога ми е някак неудобно да чувам такива хубави думи за текстовете си.Не знам точно откъде идва това неудобство.Благодаря ви!Благодаря и за вашите текстове,които чета с удоволствие почти всеки ден!Старият Ханк ви желае радост!
  • Октоподната нощ....Много е въздействащо....
  • Тези светофари те вдъхновяват
  • Интересен стил ...допада ми, цялата лудост в този стих е много подходяща за света навън

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...