15 mar 2006, 22:36

Октоподната нощ

  Poesía
834 0 10
Започва нощта.
Влиза навсякъде.
Октоподната нощ всяка вечер.
Светофарите прежълтяват.
Пияните полудяват.
Светофарена нощ в моя ум.
Моля се на онзи просяк.
- Дай ми нещо,нещо ми, дай!
Просякът строго ме гледа.
Мисли си,че съм крадец.
И е прав да си мисли така.
Нямам оръжие за октоподи.
Искам му една глътка
и просто...да не съм сам.
Просякът ме гони и псува.
Светофарена нощ без добро.
Прибирам се с нищо в дома си.
Само в джоба ми-малко зло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не бях чела този стих.
    "Светофарите прежълтяват.
    Пияните полудяват"
    Няма нужда от коментарЧУДЕСЕН Е!
    Браво!Много е истински!
  • Знаете ли,понякога ми е някак неудобно да чувам такива хубави думи за текстовете си.Не знам точно откъде идва това неудобство.Благодаря ви!Благодаря и за вашите текстове,които чета с удоволствие почти всеки ден!Старият Ханк ви желае радост!
  • Октоподната нощ....Много е въздействащо....
  • Тези светофари те вдъхновяват
  • Интересен стил ...допада ми, цялата лудост в този стих е много подходяща за света навън

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....