Оловен мрак

(Надежда за Родината)

Омръзна ни да бъдем българите бедни,

да бъде тук животът тежък и горчив,

на континента да сме винаги последни!...

И кой се чувства във България щастлив?!

Каква е тая наша жалка орисия?

Дори и в Църквата не всичко е наред...

В страната благодентства лошия и злия,

а малкият човек - със непосилен гнет...

Надеждите ни за добро се изпариха

в очакване да дойде някакъв обрат.

Нали държава с мафия се съюзиха!

Вместо напред, Родината върви назад!

Ще стигне ли до най-последното си дъно?

Бездруго вече тънем във воняща кал...

Оловен мрак... кога ли тук ще се разсъмне

и грейне слънце за народ изнемощял!

А страшното е, че животът си минава

и вече може да не видим бели дни.

Обичаме Родината, но не държавата -

и с тая обич тя дано се промени!