17.06.2015 г., 16:19

Оловен мрак (надежда за Родината)

544 0 1

Оловен мрак

(Надежда за Родината)

 

Омръзна ни да бъдем българите бедни,

да бъде тук животът тежък и горчив,

на континента да сме винаги последни!...

И кой се чувства във България щастлив?!

 

Каква е тая наша жалка орисия?

Дори и в Църквата не всичко е наред...

В страната благодентства лошия и злия,

а малкият човек - със непосилен гнет...

 

Надеждите ни за добро се изпариха

в очакване да дойде някакъв обрат.

Нали държава с мафия се съюзиха!

Вместо напред, Родината върви назад!

 

Ще стигне ли до най-последното си дъно?

Бездруго вече тънем във воняща кал...

Оловен мрак... кога ли тук ще се разсъмне

и грейне слънце за народ изнемощял!

 

А страшното е, че животът си минава

и вече може да не видим бели дни.

Обичаме Родината, но не държавата -

и с тая обич тя дано се промени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбан Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...