Оловен мрак
(Надежда за Родината)
Омръзна ни да бъдем българите бедни,
да бъде тук животът тежък и горчив,
на континента да сме винаги последни!...
И кой се чувства във България щастлив?!
Каква е тая наша жалка орисия?
Дори и в Църквата не всичко е наред...
В страната благодентства лошия и злия,
а малкият човек - със непосилен гнет...
Надеждите ни за добро се изпариха
в очакване да дойде някакъв обрат.
Нали държава с мафия се съюзиха!
Вместо напред, Родината върви назад!
Ще стигне ли до най-последното си дъно?
Бездруго вече тънем във воняща кал...
Оловен мрак... кога ли тук ще се разсъмне
и грейне слънце за народ изнемощял!
А страшното е, че животът си минава
и вече може да не видим бели дни.
Обичаме Родината, но не държавата -
и с тая обич тя дано се промени!
© Върбан Колев Всички права запазени