Jun 17, 2015, 4:19 PM

Оловен мрак (надежда за Родината)

  Poetry » Civic
543 0 1

Оловен мрак

(Надежда за Родината)

 

Омръзна ни да бъдем българите бедни,

да бъде тук животът тежък и горчив,

на континента да сме винаги последни!...

И кой се чувства във България щастлив?!

 

Каква е тая наша жалка орисия?

Дори и в Църквата не всичко е наред...

В страната благодентства лошия и злия,

а малкият човек - със непосилен гнет...

 

Надеждите ни за добро се изпариха

в очакване да дойде някакъв обрат.

Нали държава с мафия се съюзиха!

Вместо напред, Родината върви назад!

 

Ще стигне ли до най-последното си дъно?

Бездруго вече тънем във воняща кал...

Оловен мрак... кога ли тук ще се разсъмне

и грейне слънце за народ изнемощял!

 

А страшното е, че животът си минава

и вече може да не видим бели дни.

Обичаме Родината, но не държавата -

и с тая обич тя дано се промени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Върбан Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...