25 февр. 2017 г., 19:18

Омагьосани

972 0 4

Ти ли мене омагьоса,

аз ли теб - не знам,

но на пръсти стъпвам боса,

в тебе - в твоя храм.

 

Нежно аз венци изплитам

от цветя и страст

и от щастие политам,

Бог живее в нас.

 

С тебе от една магия

пием днес в захлас

и Любовта като стихия

пее с Божи глас.

 

Чашата ни се прелива

от нектар блажен

и магията красива

в Нас е всеки ден.

 

Аз магия съм, не крия,

Ти си също - знам.

Любовта ни - орисия,

е Божествен плам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...