Омагьосани
Ти ли мене омагьоса,
аз ли теб - не знам,
но на пръсти стъпвам боса,
в тебе - в твоя храм.
Нежно аз венци изплитам
от цветя и страст
и от щастие политам,
Бог живее в нас.
С тебе от една магия
пием днес в захлас
и Любовта като стихия
пее с Божи глас.
Чашата ни се прелива
от нектар блажен
и магията красива
в Нас е всеки ден.
Аз магия съм, не крия,
Ти си също - знам.
Любовта ни - орисия,
е Божествен плам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Димитрова Всички права запазени
