Ти ли мене омагьоса,
аз ли теб - не знам,
но на пръсти стъпвам боса,
в тебе - в твоя храм.
Нежно аз венци изплитам
от цветя и страст
и от щастие политам,
Бог живее в нас.
С тебе от една магия
пием днес в захлас
и Любовта като стихия
пее с Божи глас.
Чашата ни се прелива
от нектар блажен
и магията красива
в Нас е всеки ден.
Аз магия съм, не крия,
Ти си също - знам.
Любовта ни - орисия,
е Божествен плам!
© Марияна Димитрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
