Ти ли мене омагьоса,
аз ли теб - не знам,
но на пръсти стъпвам боса,
в тебе - в твоя храм.
Нежно аз венци изплитам
от цветя и страст
и от щастие политам,
Бог живее в нас.
С тебе от една магия
пием днес в захлас
и Любовта като стихия
пее с Божи глас.
Чашата ни се прелива
от нектар блажен
и магията красива
в Нас е всеки ден.
Аз магия съм, не крия,
Ти си също - знам.
Любовта ни - орисия,
е Божествен плам!
© Марияна Димитрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
