10 февр. 2019 г., 17:16

Омагьоса ни!

831 0 0

Направи крачка към мен,
знам, че те е страх.
Във въздуха студен
прелита сребърен прах.
Омагьоса ни!
В мига, когато аз
понечих, но не почувствах.
Помня само гневен глас.
Ядоса ни!
Немощно клепачи отпуснах,
поисках да остана,
изстръгната от чуден свят
без нищо във замяна.
И обратно в онзи кръговрат,
от който бягство няма.
А само колко ме е яд - 
щастието нещо се обърка
и забрави двама накъде вървят.
Без значение е, стига да си тука.
Отнесе ни!
Там, където ти
почувства, но не понечи.
Само от спомени бледи следи
донесе ни!
Но късно е вече.

 


Цвети

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....