10.02.2019 г., 17:16

Омагьоса ни!

832 0 0

Направи крачка към мен,
знам, че те е страх.
Във въздуха студен
прелита сребърен прах.
Омагьоса ни!
В мига, когато аз
понечих, но не почувствах.
Помня само гневен глас.
Ядоса ни!
Немощно клепачи отпуснах,
поисках да остана,
изстръгната от чуден свят
без нищо във замяна.
И обратно в онзи кръговрат,
от който бягство няма.
А само колко ме е яд - 
щастието нещо се обърка
и забрави двама накъде вървят.
Без значение е, стига да си тука.
Отнесе ни!
Там, където ти
почувства, но не понечи.
Само от спомени бледи следи
донесе ни!
Но късно е вече.

 


Цвети

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...