Feb 10, 2019, 5:16 PM

Омагьоса ни!

  Poetry » Love
836 0 0

Направи крачка към мен,
знам, че те е страх.
Във въздуха студен
прелита сребърен прах.
Омагьоса ни!
В мига, когато аз
понечих, но не почувствах.
Помня само гневен глас.
Ядоса ни!
Немощно клепачи отпуснах,
поисках да остана,
изстръгната от чуден свят
без нищо във замяна.
И обратно в онзи кръговрат,
от който бягство няма.
А само колко ме е яд - 
щастието нещо се обърка
и забрави двама накъде вървят.
Без значение е, стига да си тука.
Отнесе ни!
Там, където ти
почувства, но не понечи.
Само от спомени бледи следи
донесе ни!
Но късно е вече.

 


Цвети

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...