2 мар. 2013 г., 11:23

Омагьосан като пеперуда

647 0 6

В морето като птичка погледът се носи...

 Небето се  е сляло със вода!

 В морето  виждам  дълги сенокоси,

 дошли до мен от края на света.


Стоя във лодката и пляскам със веслата.

 Общувам си  със топлата вода.

 Отблясъците слънчеви и красотата 

 оставят в мене своята следа...


От птичи поглед се преплитат планините,

 разгънати по живата вода

и като зайчета се гонят по вълните

 и  преживявам тази красота!


И тъй съм омагьосан, като пеперуда,

 привлечена от  нощна светлина,

 която в огъня се хвърля като луда

 и като влюбения в любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз пък намирам тоя образ за сенокоса хубав - когато тревата се коси, откосите полягат в дълга редица, изгърбени като вълната, която така се носи към брега.
  • Бих се учудил ако чуя аплодисменти от какъв като Вас!Ако е така както Вие казвате,щях да скъсам листа на който съм написал и една буква!
    Не знам защо се нахвърляте на една дама,която не Ви е срещала по пътя си, така както съм го правил аз!Не бях Ви срещал по пътя си от доста време и ще Ви кажа откровенно бях доволен от това!
    Не мисля, че вие ме интересувате и още по-малко вашите цапаници, които ми пишете!
  • Ели, да, смелостта често е безумна, но когато става въпрос за безумни метафори малко ми идва вповече.
    Би ли ми обяснила как лирическия, който "пляска" със весла (тук си спомних една песничка - "...пляс, пляс педалите... " ) изведнъж преплете планините от птичи поглед, а...
    А да не говорим, че липсата на всякаква поанта превръща това писание в поредното недоразумение.
    Защо никой не коментира достойнствата на произведенията, а се пишат коментари на общо основание - демек - я да се харесаме на автора, че да е мирен сайта...
    Ами да, слабо е, и като замисъл, и като изпълнение, сори, ама аз не ръкопляскам под такива неща...
  • Благодаря ти Елица, ти виждаш това, което някой без въображение на може да види!
  • Магията е затова - омагьосаният да вижда и несъществуващото.
    Заглавието оправдава смелите метафори, които за едни са постижения, за други - слабост...

    Пролетен поздрав!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...