Омагьосаната
Изплакала съм, после съм заспала
и спала съм до три дни и три нощи.
Навън бушувала е страшна хала,
а майка ми била е тръпна още.
Жигосала ме халата проклета,
оставила на тялото ми белег.
Храна ми бяха хорските несрети,
а аз се кипрех в дрехите си бели.
Преди да си отиде майка каза,
че в мен тече кръвта на зла магия –
в сърцата мъжки да садя зараза
и влюбят ли се в мен, да ги затрие.
Веднъж в годината ме посещава
магьосница от харпия по-бясна.
ергенска кожа нося й да щави,
че иначе за мен ще е опасно.
Тя сделка е подписала с живота
за да печели време на земята,
а нейното оръжие е злото,
за нея няма друго нищо свято.
По пълнолуние ще я посрещна,
но днес не й потърсих нова кожа.
Навсякъде запалила съм свещи,
душата си на покер ще заложа.
Не искам до смъртта си да й служа,
че скъпа ми излиза тази сила.
Отвън на прага сложих черна ружа,
а вътре люспа от змия съм скрила.
Когато разбере, че съм виновна,
ще стъпи върху цветето да влезне,
но стигне ли до люспата отровна,
ще се превърне в дим и ще изчезне.
Не подозирах колко съм наивна,
повярвах, че със злото ще се справя,
но връзката била е неразривна,
със сто вериги ме завърза здраво.
Отрових я и себе си пожертвах,
изчезна тя и аз изчезнах също.
Сега съм нито жива, нито мъртва –
мъгла, която нощем се завръща.
Понякога се рея като сянка,
в дъждовни капки спомените крия,
на пътища безлюдни съм стопанка.
Доброто е най-силната магия!
11.04.23
Нина Сариева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Sarieva Все права защищены
