Омая

3 апр. 2007 г., 20:49

Поэзия

522 0 2

Дъждът тихо заръмя
в една пролетна утрин,
Слънцето с глас се засмя
и пожела ми добро утро.

В гората - тишина,
и в тишината - две сърни.
А между тях - нежен зов,
наречен странно - Любов.

Птичките с радост летяха,
цветята ароматно цъфтяха,
цъфтеше пролетта
от сила вечна една.

Дишах с пълни гърди таз омая,
от ухание нежно замаян,
което вятъра за мене довя
от устните на вълшебна мечта...
03.04.2007 11:30

Омая

Свързани произведения

Комментарии

Предложения