Омая

3 апр. 2007 г., 20:49

Поэзия

558 0 2

Дъждът тихо заръмя
в една пролетна утрин,
Слънцето с глас се засмя
и пожела ми добро утро.
В гората - тишина,
и в тишината - две сърни.
А между тях - нежен зов,
наречен странно - Любов.
Птичките с радост летяха,
цветята ароматно цъфтяха,
цъфтеше пролетта
от сила вечна една. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Омая

Искате да прочетете повече?

Предложения