Омая
Дъждът тихо заръмя
в една пролетна утрин,
Слънцето с глас се засмя
и пожела ми добро утро.
В гората - тишина,
и в тишината - две сърни.
А между тях - нежен зов,
наречен странно - Любов.
Птичките с радост летяха,
цветята ароматно цъфтяха,
цъфтеше пролетта
от сила вечна една.
Дишах с пълни гърди таз омая,
от ухание нежно замаян,
което вятъра за мене довя
от устните на вълшебна мечта...
03.04.2007 11:30
в една пролетна утрин,
Слънцето с глас се засмя
и пожела ми добро утро.
В гората - тишина,
и в тишината - две сърни.
А между тях - нежен зов,
наречен странно - Любов.
Птичките с радост летяха,
цветята ароматно цъфтяха,
цъфтеше пролетта
от сила вечна една.
Дишах с пълни гърди таз омая,
от ухание нежно замаян,
което вятъра за мене довя
от устните на вълшебна мечта...
03.04.2007 11:30
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
