Омраза
Някой някога ми каза,че обратното на любовта не е омраза....
Иска ми се да те няма,
но само за момент
момент на зрителна измама,
вероятността – 1%.
Мразя те, защо те няма?
Заспивам пред монитор включен,
прегърната от възглавницата само.
Намразих нашето начало,
всичките сълзи,
този край уродливо злополучен,
след който щастлив си остана само ти.
Мразя любовта, онова чудовище красиво.
ножица в плътта ще ù забивам,
крещейки безутешно - умри, умри, умри!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Димитрова Все права защищены
Наистина любовта ни кара да страдаме, как да не я мразиш понякога и аз я намразвам, искам да я убия, да убия в себе си онази детска наивност, но не мога и отново се влюбвам и ...
