Sep 19, 2015, 6:54 PM

Омраза

  Poetry » Other
828 0 3

Някой някога ми каза,че обратното на любовта не е омраза....

 

Иска ми се да те няма,

но само за момент

момент на зрителна измама,

вероятността – 1%.

Мразя те, защо те няма?

Заспивам пред монитор включен,

прегърната от възглавницата само.

Намразих нашето начало,

всичките сълзи,

този край уродливо злополучен,

след който щастлив си остана само ти.

Мразя любовта, онова чудовище красиво.

ножица в плътта ще ù забивам,

крещейки безутешно - умри, умри, умри!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря , Велин Наистина любовта ни кара да страдаме, как да не я мразиш понякога и аз я намразвам, искам да я убия, да убия в себе си онази детска наивност, но не мога и отново се влюбвам и ...
  • Харесах много! Нищо, че е гневно. И аз имам такива мрачни стихове, понякога... Когато сме разочаровани, искаме любовта да умре и да не ни среща повече. Но когато заобичаме отново, искаме тя да възкръсне. Поздрави!
  • Да, гневен изблик от тъмната страна

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...