Sep 19, 2015, 6:54 PM

Омраза

  Poetry » Other
821 0 3

Някой някога ми каза,че обратното на любовта не е омраза....

 

Иска ми се да те няма,

но само за момент

момент на зрителна измама,

вероятността – 1%.

Мразя те, защо те няма?

Заспивам пред монитор включен,

прегърната от възглавницата само.

Намразих нашето начало,

всичките сълзи,

този край уродливо злополучен,

след който щастлив си остана само ти.

Мразя любовта, онова чудовище красиво.

ножица в плътта ще ù забивам,

крещейки безутешно - умри, умри, умри!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря , Велин Наистина любовта ни кара да страдаме, как да не я мразиш понякога и аз я намразвам, искам да я убия, да убия в себе си онази детска наивност, но не мога и отново се влюбвам и ...
  • Харесах много! Нищо, че е гневно. И аз имам такива мрачни стихове, понякога... Когато сме разочаровани, искаме любовта да умре и да не ни среща повече. Но когато заобичаме отново, искаме тя да възкръсне. Поздрави!
  • Да, гневен изблик от тъмната страна

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...