Sep 19, 2015, 6:54 PM

Омраза 

  Poetry » Other
497 0 3

Някой някога ми каза,че обратното на любовта не е омраза....

 

Иска ми се да те няма,

но само за момент

момент на зрителна измама,

вероятността – 1%.

Мразя те, защо те няма?

Заспивам пред монитор включен,

прегърната от възглавницата само.

Намразих нашето начало,

всичките сълзи,

този край уродливо злополучен,

след който щастлив си остана само ти.

Мразя любовта, онова чудовище красиво.

ножица в плътта ще ù забивам,

крещейки безутешно - умри, умри, умри!

 

© Радост Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря , Велин Наистина любовта ни кара да страдаме, как да не я мразиш понякога и аз я намразвам, искам да я убия, да убия в себе си онази детска наивност, но не мога и отново се влюбвам и ...
  • Харесах много! Нищо, че е гневно. И аз имам такива мрачни стихове, понякога... Когато сме разочаровани, искаме любовта да умре и да не ни среща повече. Но когато заобичаме отново, искаме тя да възкръсне. Поздрави!
  • Да, гневен изблик от тъмната страна
Random works
: ??:??