Омръзна ми
готови изграденото
за миг да разрушат,
да проядат
изтънялото доверие.
Не стискай устни,
зад решетки каменни!
Не издигай стена
от заклинания!
Не прелиствай
мислите си пагубни,
хвърли ги,
пусни ги по реката,
дано да оттекат!
Омръзна ми от упреци,
слова лъжливи...
Не чакай да потропам
на порта мълчалива,
дори и самота да ме залее.
Уморих се от безсмислени
сражения, уморих се
да браня измислени
достойнства...
Не можеш да ме сринеш,
ако сама не подвия колене.
Надежда светла в мене зрее
и знам след тъмнината
пак ще засветлее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены