15 янв. 2008 г., 15:20

Омръзна ми

961 0 7
  

Омръзна ми да те обичам виртуално,

да се гоним в бинарния свят,

искам да си до мен, да си нещо реално,

да си нещо повече от просто познат.

 

Омръзна ми да ти пиша „Обичам те",

когато искам да го изкрещя на глас,

а после да чакам да ми отвърнеш със същото,

секунда, минута, понякога час.

 

Омръзна ми да изчезваш в пространството,

когато имам нужда със теб да говоря,

сякаш те чакам да се върнеш от странство,

за да започнем отново да спорим.

 

Омръзна ми да те виждам в пиксели,

да се чудя къде и с кого си сега,

дай да се държим като възрастни,

да сложим край на тази безумна игра.

 

Омръзна ми от усмивки със скоби и точки,

ела при мен, нека бъдем порочни!!!

Обичам те!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петрана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....