6 авг. 2011 г., 10:41

Омръзна ми

876 0 5

Омръзна ми да търся чертите ти

на другите мъже по лицата,

със зла ирония да се питам

кога пак ще спреш пред вратата.


Да вярвам и се надявам, че тайно

с оня жест, за теб типичен,

ще ми покажеш съвсем нехайно,

че все пак напук ме обичаш...


Дали да спра всеки ден да те чакам -

навик, като пушене вреден.

Още утре да тръгна със влака

към нова любов - нов шанс. Последен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали? Харесах.
  • Дай шанс на шанса за последен път
    Вземи си дъх И после брой до три.
    Ако с любов снежинки завалят
    навярно той след тях ще долети.
    А ако не.Тогава с гръб към острото
    на спомена бодлив тръгни на път
    С надеждата че някъде нагоре
    предлага утешение светът...

    Благодаря за вдъхновяващия и вълнуващ стих!
  • шансовете са като местата в тролея!
    винаги има място за още един, Нина!

    животът продължава.......
  • поздрав и от мен..хареса ми
  • И на мен..!
    Отърви се от вредните навици,Нинче!
    Всеки даден ни шанс,винаги е предпоследен!
    Поздрав и

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...