Омръзна ми да търся чертите ти
на другите мъже по лицата,
със зла ирония да се питам
кога пак ще спреш пред вратата.
Да вярвам и се надявам, че тайно
с оня жест, за теб типичен,
ще ми покажеш съвсем нехайно,
че все пак напук ме обичаш...
Дали да спра всеки ден да те чакам -
навик, като пушене вреден.
Още утре да тръгна със влака
към нова любов - нов шанс. Последен!