On y va, Nathalie-Becaud - сонети

1.   Усмивката ти зърнах, Натали,
край Кремъл - на Червения площад.
И от тогава Ma chere, et Dieu,
се чувствам непокорен, смел и млад.  

И от тогава Ma chere, et Dieu,
се чувствам непокварен, смел и млад.
В кафето с име на Пушкин
ний пихме мляко с шоколад...  

Ний пихме мляко с шоколад
в кафето с име на Пушкин.
Затуй все ни е скъп и този град,
с Червения площад, о, Натали!  

Усмивката ти зърнах, Натали!
С Червения площад и тя искри!  

2.   Сняг бавно падаше навред,
Бих искал да сме на Монмартр,
но чувствах твоя мил привет -
завихме към Болшой театр...  

А още помнех, че не вярва
Москва на нашите сълзи
и в мен роди се нова дарба -
усмивката ти зърнах Натали!  

И в миг от чара ти обзет,
покорен и на погледа ти тих,
превърнах се в неотразим поет -
сонет за теб написах, Натали!  

Сонетите ги пишем без слова,
но ето, че за тебе те са два!  

21.09.2010г.

http://www.youtube.com/watch?v=JxtGYPV4lpg&feature=related

Ето, пълен е площада,
аз, аз ти правя... изненада
и напук на листопада,
съчинявам твоя стих
само ти оттук мини
O, Dieu, ma chere, Nathalie!

I've dare to Wished you for your BD, chere...