11 февр. 2020 г., 09:41

Онази есен 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
645 6 20

Онази есен дойде с дъх на печени кестени и любов. 

Толкова много любов, че я пилеехме върху листата в краката ни.

Бяхме отнесени, трескави, шумни. Беше топъл сезон.

А воайорите в тихите части на парка брояха оргазмите ни. 

 

Онази есен пристигна с мен и аз ти се обещах. 

И повдигнах полите си, и стремглаво към тебе се втурнах...

Миг преди да те стигна, едно "обичам те!" разполви небесата 

и със ехото като есенен дъжд върху ти се спусна. 

 

Онази есен ми донесе теб и ти пожела 

да си слънчев лъч върху глезена ми,

да си въздуха между устните ми. 

От хулиганската дързост не бе останала и следа.

Коленичи, притисна ме и прошепна: "Чак когато умра, ще те пусна!"...

 

Тази есен не е като другата. Тя отлетя.

Под пуловера още усещам играта на пръстите ти...

Тази есен вали и е мрачно. Съвсем нормален сезон. 

Но пък иначе... щях ли да преживея това, да ме пуснеш?!

© Ирина Колева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И с малко тъга
  • Пространство...изпълнено с любов, с дъх на кестени!
  • Всеки от нас зарежда с любов най-различни и привидно незначителни неща. Аромат, дреха, цвят, мелодия, залез, сезон....бордюр.
    И тази любов пулсира, напомня за себе си и все изниква от някъде. От количката за печени кестени в другия край на света, от шум на непознат фонтан, от случайно почукване по клавишите на далечно пиано, което може да те остави без дъх и трябва да мине време, за да се научиш да дишаш наново. Защото всичко е любов. Тази, която сме изпитали и с която сме заредили целия заобикалящ ни свят така, че да не можем да я забравим.
    Силвия, Емо, привет и усмихнат ден от мен 🌺
  • Чувствена поезия, наслаждавам й се.
  • Много красиво написано! Обичам романтиката на есента.
  • И с непостоянна ритмичност Точно като влюбено сърце, Краси 💞
  • Хареса ми, Ирина! Има твоя почерк - изсипани стъкълца, които като подредиш блестят с твоята душа. Такова усещане ми създаде.
  • Добре си ме усетила, Геновева Благодаря ти, Цвет!
    Ще оставя тук нещо като....ами краят, да речем

    Момичето отдавна е жена,
    отдавна вече спомените не дълбае.
    Единствено, когато есента
    се появи, на кестени ухаеща
    потръпва. Не е от студа,
    а от очакването че ей там, зад ъгъла
    ще я причака нейния хлапак
    и ще прошепне "Няма да те пусна!"
  • Много еротика, описана по начин, който я прави невинна, почти детска игра. Поздрави от мен!
  • Романтична красота! Много ме впечатли! Поздравления!
  • А, не! Не спамиш, приятно ми е Той , животът не е само поезия
    Ей сега вече ми олекна за кестените! Ще се има предвид 😁
  • Печени кестени-бул.Витоша 65 🤣🤣
    Виждам, че сте заинтригувани. Сега не, но след няколко месеца се отбийте. Има един, който от 10 години ги продава там 😘😘
    Иринче, извинявай ако ти спамя на хубавото стихотворение. Видях просто, че ви се е отворил апетит.
  • И аз не съм виждала тук. Казвам го не за да се оправдая, а за да не излезе, че съм на 220 години 😁😁
    Привет от мен, Георги!
  • Есента ти го е донесла... Като щърк в Египет - за малко на топло и...
    Хареса ми.
    Образно.
    П.П. Отдавна не съм виждал печени кестени, та и на мен нещо ми се обръща. Ама просто лакомия...
  • Ами, тя всяка дума си е преживяна. Така му е хрумнало на живота, а и на нас в онези дни....
    Все още, когато видя количка с печени кестени, нещо ми се обръща отвътре.
    Привет, Дени! Ирен, Антон!
    Нека да не увяхват тези букети от чувства!🌺💞
  • Чудесен букет от чувства! Хареса ми.
  • Аз бих казала, че интересно е доста леко казано. Знаеш че не съм точно по този вид коментари, обаче тук ми се иска да спомена, че имаш страхотни хрумки в този текст. Запомнящи се. Има достатъчно много еротика и всъщото време достатъчно много духовна чувственост. И перфектен край! Ами любимо ми е! И когато един текст е изпълнен с достатъчно много чувство, смисъл и ти влиза под кожата (не само под пуловера )дребните несъвършенства на формата нямат никакво значение.
  • Иринче, много е интересно. Хареса ми.
  • Ох, Младен, благодаря! Аз въобще не съм на 'ти' с каноните и правилата за писане. Нито с термините. Идва, записвам, ако не успея, просто отлита Спонтанности....
  • "Миг преди да те стигна, едно "обичам те!" разполви небесата
    и със ехото като есенен дъжд върху ти се спусна.
    Онази есен ми донесе теб и ти пожела
    да си слънчев лъч върху глезена ми,
    да си въздуха между устните ми."

    Красиво казано, но и цялостният рисунък на стиха е издържан в духа на най-добрите образци на съвременната западна поезия. Поздравление, Ирина!
Предложения
: ??:??