Онази есен
Онази есен дойде с дъх на печени кестени и любов.
Толкова много любов, че я пилеехме върху листата в краката ни.
Бяхме отнесени, трескави, шумни. Беше топъл сезон.
А воайорите в тихите части на парка брояха оргазмите ни.
Онази есен пристигна с мен и аз ти се обещах.
И повдигнах полите си, и стремглаво към тебе се втурнах...
Миг преди да те стигна, едно "обичам те!" разполви небесата
и със ехото като есенен дъжд върху ти се спусна.
Онази есен ми донесе теб и ти пожела
да си слънчев лъч върху глезена ми,
да си въздуха между устните ми.
От хулиганската дързост не бе останала и следа.
Коленичи, притисна ме и прошепна: "Чак когато умра, ще те пусна!"...
Тази есен не е като другата. Тя отлетя.
Под пуловера още усещам играта на пръстите ти...
Тази есен вали и е мрачно. Съвсем нормален сезон.
Но пък иначе... щях ли да преживея това, да ме пуснеш?!
© Ирина Колева All rights reserved.
