3 июн. 2016 г., 22:42

Онази любов невъзможна

670 1 0

 

В  живота на  всеки я има
онази любов невъзможна.
Любов -  в грешното време,
на две разминаващи се  души.
 

В миг си  тук, а после  те няма -
остана само спомен изгарящ,
недокоснати устни в мрака
и очи замъглени от влага…
 

Ще те търся в чуждите устни,
ще заспивам в нечии прегръдки,
ще се смея щастливо сякаш
до мене стои не друг – а ти…
 

За тебе все още сърцето копнее
и все още те търсят моите устни.
В живота  на всеки я има
онази любов  невъзможна…
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мики Вълчанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...