3 июн. 2016 г., 22:42

Онази любов невъзможна

667 1 0

 

В  живота на  всеки я има
онази любов невъзможна.
Любов -  в грешното време,
на две разминаващи се  души.
 

В миг си  тук, а после  те няма -
остана само спомен изгарящ,
недокоснати устни в мрака
и очи замъглени от влага…
 

Ще те търся в чуждите устни,
ще заспивам в нечии прегръдки,
ще се смея щастливо сякаш
до мене стои не друг – а ти…
 

За тебе все още сърцето копнее
и все още те търсят моите устни.
В живота  на всеки я има
онази любов  невъзможна…
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мики Вълчанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...