3 июн. 2016 г., 22:42

Онази любов невъзможна

666 1 0

 

В  живота на  всеки я има
онази любов невъзможна.
Любов -  в грешното време,
на две разминаващи се  души.
 

В миг си  тук, а после  те няма -
остана само спомен изгарящ,
недокоснати устни в мрака
и очи замъглени от влага…
 

Ще те търся в чуждите устни,
ще заспивам в нечии прегръдки,
ще се смея щастливо сякаш
до мене стои не друг – а ти…
 

За тебе все още сърцето копнее
и все още те търсят моите устни.
В живота  на всеки я има
онази любов  невъзможна…
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мики Вълчанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....