3.06.2016 г., 22:42

Онази любов невъзможна

664 1 0

 

В  живота на  всеки я има
онази любов невъзможна.
Любов -  в грешното време,
на две разминаващи се  души.
 

В миг си  тук, а после  те няма -
остана само спомен изгарящ,
недокоснати устни в мрака
и очи замъглени от влага…
 

Ще те търся в чуждите устни,
ще заспивам в нечии прегръдки,
ще се смея щастливо сякаш
до мене стои не друг – а ти…
 

За тебе все още сърцето копнее
и все още те търсят моите устни.
В живота  на всеки я има
онази любов  невъзможна…
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мики Вълчанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...