13 июл. 2010 г., 20:49

Онче-бонче...

1.7K 0 5

Поглеждам морето.

То дали вижда в мен?

Нямам слънце в косите,

нито изгрев седефен,

сочни перли, корали,

нито вестник –

да хвърля

в нечий огън на плажа...

То дали вижда в мен...

Вижда - друг път!

Ще отхапя

съвсем малък къс

от луната,

ще съм бърза

и ловка –

никой няма да чуе,

после с малка луна

и черупка от охлюв,

ще забъркам гигантска

кобалтова буря.

То мен ли ще види?

Мен или бурята?

Все едно,

само бърза да бъда,

че по петите ми –

то е ясно –

морето ще пусне медузите...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...