13 июл. 2010 г., 20:49

Онче-бонче...

1.7K 0 5

Поглеждам морето.

То дали вижда в мен?

Нямам слънце в косите,

нито изгрев седефен,

сочни перли, корали,

нито вестник –

да хвърля

в нечий огън на плажа...

То дали вижда в мен...

Вижда - друг път!

Ще отхапя

съвсем малък къс

от луната,

ще съм бърза

и ловка –

никой няма да чуе,

после с малка луна

и черупка от охлюв,

ще забъркам гигантска

кобалтова буря.

То мен ли ще види?

Мен или бурята?

Все едно,

само бърза да бъда,

че по петите ми –

то е ясно –

морето ще пусне медузите...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...