13.07.2010 г., 20:49

Онче-бонче...

1.7K 0 5

Поглеждам морето.

То дали вижда в мен?

Нямам слънце в косите,

нито изгрев седефен,

сочни перли, корали,

нито вестник –

да хвърля

в нечий огън на плажа...

То дали вижда в мен...

Вижда - друг път!

Ще отхапя

съвсем малък къс

от луната,

ще съм бърза

и ловка –

никой няма да чуе,

после с малка луна

и черупка от охлюв,

ще забъркам гигантска

кобалтова буря.

То мен ли ще види?

Мен или бурята?

Все едно,

само бърза да бъда,

че по петите ми –

то е ясно –

морето ще пусне медузите...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...