Ония тъмни дни

Не знаех как ще се събудя,

ако мога да заспя.

Ступор или патос истеричен

ще ме следва

от леглото в банята,

към кухнята, терасата,

/но тя е друго нещо –

глътка въздух,

кула наблюдателна

за шумния преди квартал/.

Сега е втората вълна.

Сиамката ме гледа.

Доволна е, разбира се,

че съм в дома.

Поне физически, затворени,

настръхнали и двете,

си приличаме.

Инстинкт за оцеляване,

отшелници в тишина.

Претръпнала без друго,

пак се питам.

Кое е ценно отпреди и днес,

дано да разбера.

Реката в своя бяг

понякога пресъхва.

Блещукат люспички в коритото –

от рибите следа.