Онова босоного момче...
Онова босоного момче,
дето волно в стърнищата тича
като рошаво, малко врабче,
скрило слънце в сърцето си птиче,
и смутено пред мене стои,
първи стихове влюбено срича -
то ме гледа със топли очи,
от сърцето ти жадно наднича.
И се срещаме някъде там,
на далечното детство из дните.
И светът е пак щур и голям,
пак на плитки заплитам косите си.
И се втурвам лудешки навън,
по-немирна и волна от вятър,
към вълшебния, шеметен сън
на безгрижното слънчево лято.
На филиите с мед и маслó,
юлски вечери, щурчови песни
и с летящо под мен колело
гоня пак хоризонта далечен.
Онова босоного момче...
Уж порасло, а все си е същото -
със по врабчовски топло сърце.
Хей, момичето в мен те прегръща!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Вергова Все права защищены
