26 мая 2010 г., 15:08

Онова момиче

1.1K 0 1

Не искам да бъда онова момиче,

самотна, затворена, с разбито сърце,

която не допуска вече никого в живота си.

С тежък грим, скриващ следи от сълзите.

Тя се напива вечер, за да заглуши болката,

не заспива, а пролива сълзи до сутринта.

Изгубила любовта си.

Изгубила целия свят.

 

Няма вечер, в която е трезва.

Използва знаци, вместо да говори,

защото гласът ù показва колко я боли.

Не искам да бъда такава,

но точно това съм аз.

 

Не искам да бъда онова момиче,

наранена, но все още влюбена в онзи,

разбил сърцето ù.

Прекалено уязвима, за да го намрази.

Празна отвътре,

чакаща старата ù любов да се завърне.

 

Защо реши да се върнеш?

Защо не ме остави да страдам,

да страдам, че съм изгубила всичко,

да страдам, че съм изгубила теб.

Знаеш, че съм прекалено слаба,

знаеш, че адски много ми липсваше.

Защо реши да се върнеш?

Аз те обичам все още...

* п.с. Не, това не съм аз :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • пробвай да го направиш с рима, да има някакъв ритъм

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...