17 янв. 2012 г., 13:30

Онзи миг

Поэзия » Любовная

1.1K 0 2

Онзи миг ме изпепели...

Когато студено ми стане, се връщам към него чрез спомена... Бавно, така, както се случи... Само че докъде ще стигне, докъде ще спре, тогава, не знаех. А сега, когато знам, пак бавно прелитам, без да спирам...

Мечтая... Раждам понякога продължение, друг път спирам точно до там. Зимните, самотни нощи преминават, топлейки ме в спомена от онзи миг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zuzara (З. Райкова)

Много директно,без усет, без финес, без такт:–)
Лишено от поезия, но харесано от когото трябва

2012-01-19T14:26:38+02:00
Otklonenia (Мъдър Гуру)

Слабо, лишено от поезия.

2012-01-17T14:06:11+02:00

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬