Jan 17, 2012, 1:30 PM

Онзи миг 

  Poetry » Love
855 0 2
Онзи миг ме изпепели...
Когато студено ми стане,
се връщам към него
чрез спомена...
Бавно, така, както се случи...
Само че докъде ще стигне,
докъде ще спре, тогава, не знаех.
А сега, когато знам,
пак бавно прелитам,
без да спирам...
Мечтая...
Раждам понякога продължение, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© З. Райкова All rights reserved.

Random works
: ??:??