Jan 17, 2012, 1:30 PM

Онзи миг

Poetry » Love

1.1K 0 2

Онзи миг ме изпепели...

Когато студено ми стане, се връщам към него чрез спомена... Бавно, така, както се случи... Само че докъде ще стигне, докъде ще спре, тогава, не знаех. А сега, когато знам, пак бавно прелитам, без да спирам...

Мечтая... Раждам понякога продължение, друг път спирам точно до там. Зимните, самотни нощи преминават, топлейки ме в спомена от онзи миг...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zuzara (З. Райкова)

Много директно,без усет, без финес, без такт:–)
Лишено от поезия, но харесано от когото трябва

2012-01-19T14:26:38+02:00
Otklonenia (Мъдър Гуру)

Слабо, лишено от поезия.

2012-01-17T14:06:11+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0