17.01.2012 г., 13:30

Онзи миг

1.1K 0 2
Онзи миг ме изпепели...


Когато студено ми стане,
се връщам към него чрез спомена... Бавно, така, както се случи... Само че докъде ще стигне, докъде ще спре, тогава, не знаех. А сега, когато знам, пак бавно прелитам, без да спирам...

Мечтая... Раждам понякога продължение, друг път спирам точно до там. Зимните, самотни нощи преминават, топлейки ме в спомена от онзи миг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© З. Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много директно,без усет, без финес, без такт:–)
    Лишено от поезия, но харесано от когото трябва
  • Слабо, лишено от поезия.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...