Онзи миг

zuzara (З. Райкова)
91 58

17.01.2012 г., 13:30 ч.

Поезия » Любовна

766 0 2

Онзи миг ме изпепели...

Когато студено ми стане,

се връщам към него

чрез спомена...

Бавно, така, както се случи...

Само че докъде ще стигне,

докъде ще спре, тогава, не знаех.

А сега, когато знам,

пак бавно прелитам,

без да спирам...

Мечтая...

Раждам понякога продължение,

друг път спирам точно до там.

Зимните, самотни нощи

преминават,

топлейки ме в спомена

от онзи миг...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.